Головна » Статті » Рецензії » Рецензії

Рецензія на болгарську поетичну збірку Миколи Мартинюка «Сага за свещи»

02.05.2017

Славимир Генчев (м. Софія, Болгарія)

Човек прилича на своя бог


Мартинюк Микола. Сага за свещи : стихове / Микола Мартинюк ; превод от украински Димитър Христов. – София : Мултипринт, 2017. – 76 с.

 Човек прилича на своя бог

Силата на беззащитната свещ, запалена от един украински поет

В света голям кои сме ние?
Кой казва: Ще се преродиш?
Какво е по-добре: да гниеш
или докрай да изгориш?
„Същност“

Тези риторични, макар и не съвсем, въпроси до голяма степен маркират „параметрите“ – материални и духовни – на житейския и художествения свят на поета Микола Мартинюк, чиято книга „Сага за свещи” (изд. „Мултипринт”) излезе неотдавна на български език в превод (консултант Анна Багряна) на поета и преводач Димитър Христов.
Стихосбирката е разделена на няколко цикъла, първият от които няма заглавие и е съставен главно от стихотворения в класически стих. Следват циклите „Автографи“, „Релси“, „Сага за свещи“, „Лвовски рисунки“ и „Пролетни асоциации“, стихотворенията в които са предимно в свободен стих, като някои от тях са съвсем кратки и по външни белези наподобяват хайку.

* * *
Разбитите релси
са далечeн спомен
за пътя

* *  *
Животът не е проза
нито класически стих
Животът е верлибър
стилизиран
под химерни
и сакрални
водни кръгове
написани със стило
на стихия

Прави впачетление овладяната от Мартинюк  поетична форма както в класическия, така и в свободния стих, което определено е заслуга и на преводача Димитър Христов, съумял да я предаде успешно на български език.
Читателят, разбира се, се интересува повече от съдържателната страна на поезията, защото в нея оживяват гласовете, миризмите, цветовете, очертанията, фигурите, светлините и мрачините на живота в страна, за която може да се каже, че по-голямата част от българите възприемаме като изключително близка, братска, родна нам, някъде хей там, „у краину“, т.е. в края на едно общо, наше, старо отечество. (Да не забравяме селцето Малая Перешчепина в Полтавска област и открития през 1912 г. предполагаем (с почти стопроцентова вероятност) гроб на кан Кубрат).
Поезията на Мартинюк е много богата на теми, мотиви, идеи, сюжети, разнообразна, немногословна, изчистена от баласт, образна и метафорична. Понякога е чисто предметна, понякога пък се издига до чиста абстракция, а между тези две крайности се простират териториите на живота от любовта до смъртта.

*  *  *
Който вярва
в магията на пътя,
тя ще го предпази
от лабиринти.

Както се вижда, поезията на Мартинюк не се задоволява само да задава въпроси, тя дава и отговори, пише диагнози и предписва лекарства. В нея аз открих кълбо от нерви, страсти, емоции и размисли, което като по чудо е удържано от мъдрата ръка на опита, стиснала крепко юздите му и дръпнала го енергично в последния момент преди решителния скок в бездната. Видях на светлината на свещ крехкото единство на непримирими противоречия, усетих овладяната сила на думите, които в ръката на поета са послушни и му се подчиняват като на демиург, който създава много други светове, наблюдавайки единствения – тук и сега – земен свят.

Моето аутодафе
Ти на света не се сърди
отдавна
той ти е сърдит
И ето че сте вече
Квит

* * *
Нашият свят не е от атоми.
А от асоциации.

*  *  *
От хармонията
създаваме хаос,
за да не чувстваме
дискомфорт

За да внуши силни чувства и емоции, изгарящи страсти и мрачни размисли, Мартинюк не използва крещящи думи, както правят слабите поети, като бият тъпана с все сила; украинецът постига силен поетичен ефект с обикновени, всекидневни думи и изрази, защото нарича нещата със собствените им имена и е достатъчно само да бъдат вярно посочени, за да бъдат осветени силно дори само с пламъчето на догаряща свещ. Магия и чудо има във всичко и навсякъде, щом може да го видим на обикновена свещ. Затова обикновените свещи заслужават своята голяма сага.

За автора
Микола Мартинюк е украински поет, прозаик, литературовед, литературен критик, преводач, педагог. Роден е през 1971 г. в с. Залибивка, Ривненска област, Западна Украйна. Завършва украинска филология във Волинския държавен университет „Леся Украинка“ – гр. Луцк. Автор на поезия, проза, научни статии и литературна критика, преводач от белоруски, български и руски език. Носител е на десетки международни и национални награди – Международна литературна награда „Микола Гогол“, Международна литературна премия „Григорий Сковорода“ , на медалите „Иван Мазепа“ и „Златен пегас” (2016) на Съюза на българските писатели за принос в превода и популяризирането на българската литература, на “Златен медал на украинската журналистика“, лауреат на наградата „Яков Галчевски“ за книгоиздателска дейост.
Пан Микола е кандидат на филологическите науки, член е на Съюза на журналистите и Съюза на писателите на Украйна, доцент в Литературния институт „Тарас Шевченко” на Националната академия на науките в Украйна, завежда катедра в Луцкия педагогически колеж. Създател и управител на издателтво „Твердиня” (гр. Луцк).
2 май 2017

http://slavimirgenchev.info/?p=17325

Людина схожа на свого бога

Сила беззахисної свічі, запаленої одним поетом

А, власне, хто ми в цьому світі?
– Хто ти? – запитуєм луну століть.
Що краще – без вогню зотліти
Чи до останку в полум’ї згоріть?..
      "Сутність"

Ці риторичні, хоча і не зовсім, питання до певної міри маркують "праметри" - матеріальні і духовні - житейського і художнього світу поета Миколи Мартинюка, книга якого "Сага про свічі" (вид. "Мультипринт") вийшла нещодавно болгарською мовою в перекладі (консультант Анна Багряна) поета і перекладача Димитра Христова
Збірка розділена на кілька циклів, перший із яких не має назви і складається переважно із віршів, написаних в класичному стилі. Далі йдуть цикли "Автографи", "Колії", "Сага про свічі", "Львівські малюнки" і "Весняні асоціації", вірші в яких переважно написані верлібром, а деякі з них зовсім коротенькі і за зовнішніми ознаками нагадують хайку.

* * *
Розбиті колії
то давній спогад
про дорогу

* * *
Життя не проза
і не класичний вірш
Життя верлібр
стилізований
під химерні
сакральні
кола на воді
написані
стилом стихії

Справляє враження володіння Мартинюка формою - як у класичному, так і у вільному віршах, що є заслугою і перекладача Димитра Христова, якому вдалося успішно передати її болгарською мовою.
Читача, звісно ж, більше цікавить зміст поезії, адже кожен хотів би побачити, як у ній оживають голоси, запахи, кольори, лінії, фігури, світлі і понурі сторони життя в країні, про яку можна сказати, що більша частина болгар сприймають її як винятково близьку, братню, рідну нам, десь там "у країні", тобто на краю одної спільної, нашої, старої вітчизни. (Не забуваймо село Мала Перещепина в Полтавській області і відкриту у 1912 році ймовірну (із майже стовідсотковою імовірністю) могилу хана Кубрата).
Поезія Мартинюка дуже багата темами, мотивами, ідеями, сюжетами, різноманітна, небагатослівна, очищена від баласту, образна і метафорична. Часом чисто предметна, проте часом постає із чистої абстракції, а між цими двома крайнощами простягаються території життя від любові до смерті.

*  *  *
Хто вірить
магії дороги
вона того
убереже
від лабіринтів.

Як бачимо, поезія Мартинюка не задовольняється лише поставленими запитаннями, вона також дає і відповіді, пише діагнози і виписує ліки. У ній я відкрив клубок нервів, пристрастей, емоцій і роздумів, що є на диво витримане мудрою рукою досвіду, яка міцно стисла його вуздечки і енергійно смикнула (потягнула) його в останній момент перед рішучим стрибком у безодню. Я побачив у світлі свічі крихку єдність непримиренних протиріч, відчув володіння силою слів, які в руках поета є слухняними і підкоряються йому, наче деміургу, котрий створює багато інших світів, спростерігаючи за єдиним - тут і зараз - земним світом.

      Моє аутодафе
Не відмовляюся від Світу
хоч він давно
мене вже зрікся
Тепер ми
Квити

* * *
Наш світ - не з атомів.
З асоціацій.

* * *
З гармонії
складаємо
хаос
аби не відчувати
дискомфорту

Щоби переконати і висловити сильні почуття і емоції, спопеляючі пристрасті і понурі роздуми, Мартинюк не використовує крикливих слів, як це роблять слабкі поети, б'ючи в барабан з усієї сили; українець досягає сильного поетичного ефекту завдяки звичайним, щоденним словам і виразам, бо називає речі своїми іменами, і досить їм бути просто правильно спрямованими, щоби бути сильно освітленими навіть лише полум'ям свічі, що догоряє. Тому саме звичайні свічі заслуговують на свою велику сагу.

Повече за автора:
Микола Мартинюк е украински поет, прозаик, литературовед, литературен критик, преводач, педагог. Роден е през 1971 г. в с. Залибивка, Ривненска област, Западна Украйна. Завършва украинска филология във Волинския държавен университет "Леся Украинка" - Луцк. Автор на поезия, проза, научни статии и литературна критика, преводач от белоруски, български и руски език. Носител е на десетки международни и национални награди - Международна литературна награда "Микола Гогол", Международна литературна премия "Григорий Сковорода", на медалите "Иван Мазепа" и "Златен пегас" (2016) на Съюза на българските писатели за принос в превода и популяризирането на българската литература, на "Златен медал на украинската журналистика", лауреат на наградата "Яков Галчевски" за книгоиздателска дейост.
Пан Микола е кандидат на филологическите науки, член е на Съюза на журналистите и Съюза на писателите на Украйна, доцент в Литературния институт "Тарас Шевченко" на Националната академия на науките в Украйна, завежда катедра в Луцкия педагогически колеж. Създател и управител на издателство "Твердиня" - Луцк.

Автор: Славимир Генчев
Переклад з болгарської: Анна Багряна

// http://slavimirgenchev.info/?p=17325
Категорія: Рецензії | Додав: Dyrektor (24.09.2017)
Переглядів: 50 | Рейтинг: 0.0/0
Всього коментарів: 0
Додавати коментарі можуть лише зареєстровані користувачі.
[ Реєстрація | Вхід ]